ДепартаментАрхеология

Настоящият сборник е издаден по проект „Център за локализиране и експериментална реконструкция на древни пътища и хабитати чрез методите на пространствения анализ и археометрията - SARCHUS-AIR“ с ръководител проф. Иван Гацов, дн, финансиран от фонд „Научни изследвания“, договор № ДФНИ К02/10 от 12.12.2014г.

Основна цел на проекта бе чрез комбинирането на данни от три различни във физико-географско отношение зони (равнинна, полу-планинска и планинска) да се изгради сравнително ясна картина на трансформацията на селищните модели през поредица от исторически периоди, реконструкция на отделни човешки хабитати в контекста на палеосредата и също така съдбата на древните маршрути, свързващи Тракия с Подбалканските полета и земите отвъд Хемус. При аспекта на изучаването на комуникациите в избраната работна територия се съчетават два маршрута – фрагмент от Via Diagonalis, който преминава през равнинната зона и друг, алтернативен път, който вероятно достига до Via Diagonalis при р. Марица, слизайки от север, където преодолява Сърнена Средна гора при прохода Св. Никола. Той не е документиран от писмените сведения и е прекрасна възможност за прилагане на нови подходи.

При изпълнението на проекта от 2014 до 2017 г. бяха реализирани серия от конвенционални и иновативни методи на археологическото изследване, като теренни археозооложки колекции от известни и новооткрити археологически обекти, въздушна ортофотография и инфрачервено сканиране на слабо проучени или изцяло новооткрити комплекси. Този подход осигури релевантни масиви от информация от различни по своята достъпност обекти и зони и съдейства за доизграждането на общата археологическа карта на единен в културно-историческо отношение, но дълбоко хетерогенен като степен на проучване, регион.

Основният акцент от проекта бе фокусиран върху използването на летяща платформа, която чрез стандартен фотоапарат изготвя ортофотографии, а чрез инфрачервено сканиране регистрира трудно различими на терена интервенции. Съединените и геореферирани снимки бяха обработени със специален софтуер за потвърждение на типични или специфични повърхностни аномалии в рамките на вече идентифицирани, но не разкопани археологически обекти. Характерът на така получените сигнали ще спомогне за идентифицирането на обекти в други райони и планирането на прилагането на понататъшни проучвания като геомагнитен анализ и палеоботаника. Заснемането на терените около обектите определя и по-ясното вписване на комплексите в контекста на ландшафта, чието изследване е от принципно значение за изясняване на взаимодействието между човешките популации и жизнената среда.

Фундаменталността на изследването се състои в комбинирането на различни по своя характер данни върху един комплекс, което предпоставя “многопластовост” и би могло да бъде алтернатива на стандартното археологическо проучване. Този подход се използва и в зони, където недвижими археологически паметници са застрашени от разрушаване с цел по-ясно локализиране и първично, но максимално информативно характеризиране на структурите под риск.