ДепартаментАрхеология

Николай Сираков е роден през  1944 г.

През 1966-1967 г. е студент в Софийски университет „Св. Кл. Охридски”, специалност история. През 1967 г. той е приет за студент в Археологическия институт на Ягелонския универститет в Краков, Полша - едно от най-реномираните учебни заведения в Европа, основано през 1364 г.

През 1972 г. Н. Сираков защитава с отличен успех дипломната си работа и придобива магистърска степен по праистория в Ягелонския университет, Краков. Още като студент през 1971 г. той се заема с подготовката на широкомащабна българо-полска археологическа експедиция, чиято цел е интердисциплинни проучвания на пещерата „Бачо Киро”, край Дряновския манастир, Северна България.

В началото на 1972 г. Н.Сираков, непосредствено след завършване на Ягелонския университет е вече докторант и започва да разработва докторската си теза “Reconstruction of the Middle Palaeolithic flint assemblages from the cave Samuilitsa ( Northern Bulgaria) and their taxonomical position seen against the Palaeolithic of Southern-Eastern Europe” с научен ръководител проф. Я.К.Козловски. През 1978 г. Н.Сираков защитава успешно докторската си работа и става доктор по хуманитарни науки на Ягелонския университет. Дисертацията на Н.Сираков е публикувана във Folia Quaternaria, 55, 1983, като отделен том.

Успоредно с работата си в пещерата „Бачо Киро” Н.Сираков участва от 1976 до 1986 г. и в проучването на откритото палеолитно находище край с. Муселиево, Никополско, като успява да привлече изтъкнати специалисти от Белгия. В периода 1981-1987 г. Н.Сираков е член на експедицията, изследваща високопланински обект от палеолита в Родопите – край хижа Орфей, с. Борино. През втората половина на 90-те години на 20 век (1986 - 1990 г.) Н.Сираков организира и първата българска експедиция на територията на Виетнам, която предвижда проучването на пещерни обекти от хоабинския комплекс.

От средата на 80-те години на миналия век (от 1984 до 1994 г.) започват десетгодишните проучвания на една друга българска пещера „Темната дупка” в района на Карлуковския карст – край с.Карлуково. Експедицията е съставена от полски, френски и български специалисти. Н.Сираков привлича като участници и студенти и докторанти от Нов български университет, Ягелонския университет, Университет Бордо І, Зоологическия институт към БАН, спелеолози от различни пещерни клубове в страната. Това е и най-мащабната археологическа експедиция по това време в Източните Балкани в областта на палеолита, една полева лаборатория с десетки участници.

В резултат на усилията на участниците в този многонационален научен проект досега са излезли три тома, посветени на средния и късния палеолит: “Excavations in Karlukovo Karst Area, Bulgaria, Vol.1, part 1(1992); Vol.1, part 2(1994); Vol.2, part 1(2000).

От 1996 г.в Северозападна България, в района на Белоградчишкия карст и по-специално в пещерата Козарника започна мащабен българо-френски проект, реализацията на който донесе сензационни резултати, свързани с най-ранното заселване на нашия континент. В същото време, благодарение на тези изследвания, израсна генерация от млади български праисторици, предимно възпитаници на Нов български университет, специалисти в областта на ранната праистория.

Близо две десетилетия Н.Сираков е хонурован преподавател към Департамент „Археология” на Нов български университет. Неговите курсове „Човекът и най-ранните технологии”, “Въведение в ранната праистория”, „Ранни праисторически технологии,” „Принципи на технологическия и типологически анализ”, ”Каменните ансамбли в контекста на археологическите извори за праисторията на Европа” винаги са били посрещани с интерес от студентите.