ДепартаментАрхеология

Корпус 2, зала 704

Организатор:
департамент „Археология“

Водещ:
гл. ас. д-р Боян Думанов

Съвременният прочит на произведенията на Дж. Р. Р. Толкин е възможен през призмата както на конвенционалната наука, така и през тази на изкуствата. Опитвайки се да погледнем към него като археолози, на преден план излизат серия от въпроси, които ни насочват към диалог, който би внесъл яснота в проблеми, вълнуващи и по-широките кръгове почитатели на Толкин. От една страна археологията може да помогне за интерпретацията на цивилизациите и/или обществата, изградени в творбите на Толкин, и търсенето на корените на неговото вдъхновение и идеи. При необходимост археологията може да допринесе за по-правдивото илюстриране на изградените светове.

В същото време писателят би ни помогнал да интерпретираме по-успешно артефакти, комплекси, ситуации, обясними чрез методите на археологията. Съвременната археологическа наука е изминала дълъг път на развитите до състояние на мултидисциплинарност, в което нерядко изследователският подход се базира върху предпоставени тези. Такива тези сред които е и т. нар. „военна култура“ оформят предварителна нагласа за интерпретацията на общества и цели епохи. Многообразието от решения, които ни предлага творчеството на Толкин в своето изобилие от светове и характери може да послужи като вдъхновение за самите археолози и излизане от статичността и диктата на писмените сведения.

Гл. ас. д-р Боян Думанов е и.д. ръководител на департамент „Археология“ от 2012 г. Научната му кариера започва в СУ „Св. Климент Охридски“ (1999–2003 г.), където се изгражда като млад специалист и през 2003 г. защитава докторска си дисертация.

През 2004 г. д-р Думанов се присъединява като щатен преподавател към департамент „Археология“ на Нов български университет, с което се поставя началото на политиката на Департамента по привличане на перспективни млади изследователи.

Научните интереси на д-р Думанов са главно в областта на археологията на късната античност, Великото преселение на народите, средновековна България и Византия и са свързани по-специално с проблеми на приложните изкуства, владетелската идеология, етническата идентичност, селищните модели и миграционните процеси. Особено внимание в последните години д-р Думанов посвещава на взаимодействието между политика и археология, на влиянието на политическото статукво в археологията и науката като обект на политическото действие.