ДепартаментАрхеология

Корпус 2, зала 403

Организатор:
департамент „Археология“

Лектор:
д-р Лора П. Георгиева

Лекцията има за цел да представи новите перспективи, които разкрива антропологическата теория на социалните практики на Пиер Бурдийо, пред интерпретирането на неолитните и халколитни общества по българските земи.

В първата част се очертава постигнатото по отношение на неолита и халколита в българската праистория и археология. Разкриват се основните теоретични влияния, които определят съществуващите интерпретации, а именно научният обективизъм, марксическата теория, доктрината за Богинята майка и културно-историческият подход.

Втората част представя основните положения в теорията на социалните практики на френския философ и антрополог Пиер Бурдийо, изложени в книгата му „Практическият разум“.

Третата част демонстрира прилагането на теорията на социалните практики в интепретацията на неолитни общества от британския археолог и антрополог Иън Ходър. Представят се два примера – интерпретацията на мегалитните гробници и продълговатите къщи в Западна и Централна Европа и интерпретацията на домашното пространство като място на формиране и обективация на хабитус в селището Чаталхьоюк в Централна Анатолия. Анализите на Ходър се допълват с един пример за успешен структурен анализ на праисторическата култура Тула в арктическа Канада от канадския археолог Робърт Макги.

Накрая, в обобщение, се очертават новите посоки, в които може да продължи развиването на познанието ни за обществата, хората и културата през епохите на неолита и халколита у нас.

Лора П. Георгиева завършва специалност „Културология“ и защитава докторат по „Теория и история на културата“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

По време на докторантурата специализира обща и музикална семиотика в Хелзинкския университет при проф. Ееро Тарасти.

През 2010 г. излиза нейната книга „Словесни и музикални дискурси от епохата на барока“, в която се провежда сравнителен анализ на философски, литературни и музикални текстове в опит да се изследва семантическата и логическа съгласуваност на различни дискурси в културата на град Лайпциг през барока.

През последните години научният й интерес е насочен към поблема за интерпретацията в антропологията, праисторията и археологията.