facebook

ДепартаментАрхеология

Актуално

tellalov_678x410_crop_478b24840a
11.12.2015 16:20

Какво означават змейовете в митологичните представи на човечеството изобщо и на българите в частност?

В рамките на семинар „Археология: открития и проблеми“

Корпус 1, 409 аудитория „Проф. Васил Стоилов“

Организатор:
департамент „Археология“

Водещ:
Николай Теллалов

1) Змеят в българските народни представи
Връзка на света на живите със света на мъртвите; обединител на
противоположни стихии; променливата телесна форма – вследствие интереса на змея към хората (тоест така са искали да си представят хората);
Покровител на общността, опасен за индивида.
Явления и практики, които символизира змеят.

2) Змеят между драконите на Запада и драконите от Изтока
Отношението на различните народни традиции към "чудовищата" – в Западна Европа и в Далечния Изток. Междинното положение на "българския змей".
Тълкуването му от християнството.

3) Били ли са змейовете най-старите човешки богове по целия свят?
Кратък обзор на драконоподобни персонажи от митове и легенди по света
- Север, Юг, Америка.
Методиката на Проп за вълшебните приказки като "реванш" на смъртните човеци над божествата, от които преди са се страхували и на които се чувствали длъжни да се покланят.

4) Каква човешка мечта е вложена в змейската митология?
Епосът за Гилгамеш, но и почти всяка друга религия (освен
нирвана-ориентираните доктрини) е мечтата на човека за безсмъртие.
Легендата за Прометей - мечта за бунт срещу боговете.
Защо нямат "щастлив край" (при все че все по-често този край на
легендите е "отворен", поне докато монотеизмът не смазва (доколко?) "езичеството"?
Каква мечта е изтъкала "змейската митология"? (мнения на аудиторията, преди да продължи лекцията с хипотезите на лектора)
Народните приказки подсказват каква е тази мечта, а по-късно и
УТОПИИТЕ (макар и авторски произведения, те стъпвали върху
колективното творчество).
Примери на лектора от неговите литературни спекулации с образа на змея.

5) Изводи - тезиси за оспорване или подкрепяне от слушателите на лекцията; тоест изводите, в най-различните им версии, лекторът и аудиторията ще се постарят да формулират накрая на дискусията.
Какви ли ще бъдат те?

Николай Теллалов е български писател, редактор, преводач и публицист. Творбите му се отнасят към жанровете магически реализъм, научна фантастика, алтернативна история и твърда научна фантастика.
Първата по-значителна творба на Теллалов е повестта-приказка Девушка и Дракон. За нея авторът казва:
„Поради това, че историята се отнасяше до руско-украинската действителност, повестта „Девушка и Дракон“ е съчинена на руски и не ми се вижда уместно да я превеждам на български. Руската повест сякаш отпуши в мен каналите на вдъхновението и аз вече бях готов да продължа, намерил своя си тематика, уникална до този момент в българската белетристика.“
През 1998 г. (две години след написването) на българския пазар излиза първата книга на Теллалов Да пробудиш драконче. Осъществена е чрез издателство Светра, с подкрепата и под редакцията на Николай Светлев.

С Драконче, както е известна книжката сред читателите, започва сагата за драконите, развита и в следващите книги на автора: Царска заръка, Пълноземие и Слънце недосегаемо - четвъртата и последна част от змейския цикъл.
През 2007 г. се появява романът Десет на минус девета (10-9), в който основна тема е нанотехнологията, нейните измерения, области на приложение и бъдеще. Проблематиката причислява книгата към научната фантастика и се основава на множество изследвания в областта, като например труда на Ерик Дрекслер Engines of Creation. Редакционният екип на алманаха за фантастика и футурология "ФантАstika" определи Десет на минус девета за Книгосъбитието на 2007 г., а електронното списание ShadowDance връчи приз на Теллалов за Автор на годината.
В края на 2007 г., в поредицата "Нова българска фантастика", Аргус (издателство) представя сборника Ангели пазители (книга), който съдържа едноименния роман и 7 разказа, писани от Теллалов по различно време през годините. За романа, дал заглавие на сборника, Теллалов споделя:
„Ангели пазители“ е фактически първото нещо, което започнах да пиша. Това беше през 1993, там някъде… Това е роман-модел, роман-картина. Която може да е вярна, а може и да не е...“
Книгата е включена в програмата на издателство Аргус за насърчаване и развитие на съвременната българска литература.